Поле, поле, поле...
Дърво, дърво, дърво...
Редуват се под сивото небе
пейзажите през мътното стъкло.
А планините във далечината
със заснежените си бели върхове,
неподвижно сгушени в мъглата,
дремят покрай черното шосе.
Шосе неравно, пълно със завои,
криволичещо във мрака на дъждовната мъгла.
И сякаш усещайки наближилия порой,
поправяше си път през студените поля. ...