Захвърлям във краката ти перото
и листовете късам със наслада.
Не си ми вдъхновение и радост,
а само безразличие дълбоко.
Не четеш ли вече между редовете?
Ключът е в паяжината от рими.
Отдавна съм изстинала, любими!
Не ми е нужно глупавото цвете!
Знам, ще те боли. И аз нали
преглъщала съм да ме изоставят.
Очите ми - те също се забравят.
Защо обичаш ги? Очи като очи. ...