Не можеш да избягаш
от гумените стъпки,
нестихващо вървящи
зад мокрия ти гръб.
Ти зъзнеш и очакваш,
изпива те страхът ти,
а съвестта те тегли
към сивото въже.
Оставени простори,
забравени прозорци,
затворени навътре,
заключени врати, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up