НЕИЗБЕЖНОСТ

На мене четвърт век не ми достига
стотачката си аз да навъртя.
Живота още тайно ми намига.
С отворени очи съм към света

.

Все още ми са мили планините,
природните картини обожавам аз.
Не са ми още натежали дните.
Над буйните си чувства нямам власт.

Обичам аз когато се задъхвам
над работата свършена със кеф.
Навсякъде носа си още пъхам.
И все похарчвам някой скътан лев.

Все още се задъхвам по луната.
И романтичните звезди броя.
Жадувам за забраните в душата
и фантастична планове  кроя!

Но мойте стимули ще се изчерпат,
И аз  навярно ще увися нос.
За всички ни това е вързано във кърпа,
защото всеки тук е само гост!
  06.09.2005г.Техеран