kasandrabg1 (Вили Димитрова)
131 181
Nov 30, 2015, 5:19 PM

Неизбежност 

  Poetry » Phylosophy
543 0 3

  НЕИЗБЕЖНОСТ

 

Бесовè се смеят гръмко,

ококорват сетивата –

развилнели се отвънка,

сякаш палят тишината...

 

А луната кръглолика -

осветила в миг вълните –

на парцали мига, вика

да помагат и звездите.

 

Посейдон по късно време

поразлюшкал е морето.

Там незнаен кораб дреме,

хоризонта дири, ето.

 

Ала фарът неизбежно

му показва път в средата.

И замлъква всичко прежно!

И... залива го водата...

© Вили Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??