Неизброими са нещата в сърцето
От прашинка любовта ни сътвори,
от въздишка тихо промълвена,
от едва отронена целувка,
повярвах в съдбата нежна.
Ръка с трепет пак протягам
към образа ти - още ми е мил,
към спомена ти - тъй неизличим
и свита цялата треперя - не, не бягам.
В очите ти се взирам,
надежда - в тях да прочета,
ти погледа си свеждаш - не разбирам, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up