Незживени спомени 

(За всички, посещаващи Джулая) 


Другото не помня но… По средата на нощта сме…

Многото са там. Уединени сме във заливче за двама.
Слаба е вълната – повърхността се къдри колкото за чар.
Това сега какво е? Любов, илюзия или измама,
седмото небе ли е, или от Съдбата романтичен дар? 

Другото не помня но… По средата на прибоя сме. 

Водата с някаква настойчивост завива ни до рамената...
Прохлада лека, мокра – провокира във телата страст.
Пяна морска блести неонова на светлината… 
Пориви в сърцата кипват – обилно напоени в лятна сласт.

Другото не помня но… По средата на целувките сме някъде…

Пясък и море шептят си със изтънчена гальовност,
тихите им звуци с трепетът ни вливат се в синхрон.
Лек бриз и телата ни потръпват във настръхваща любовност.
Нещо предстои?
Може би?
Това запис ли е, или на живо пробват саксофон? 

Другото не помня но… По средата сме на дрямката си някъде

До мен е някой?! Хубава коса с естествен блясък…
Всичко в нас вплетено е в топло хубаво кълбо.
С бузата усещам женски мигли налепени с пясък…
…скрито във страни поглеждам,
до къдриците ù в дясно – от чайка махово перо!
Някъде в просъницата гларуси се карат с крясък…
Съмва се! Срещу светлото очи премрежвам. 
Това сега ли е… или пък е било?
А може би на сън нещо в мислите си пренареждам?
Може би! Но какво ли ще е то? 

Другото не помня но… По средата сме на развиделяването!

Там тълпата се раздвижва – настава някаква си суетня.
Всеки е загърбил всичко пошло и греховно.
Слънцето е вече будно и иска да се втурне във деня.
Секунди ни делят от чувството върховно,
как изгрева ще пламне с обаянието лятно – точно както е във песента! 
Китарите забиват струните в акорд познат – Най-накрая…
… и светлина оранжева се плисва върху хоризонта син.
Навлизат всички с песен стара в дните на Джулая 
Не те видях! Там ли беше или не? Не зная?!
Но мигът на първо Юлско утро е наистина неустоим! 

Другото не помня но… По средата на мислите си свои съм! 

И какво бе това, което току що написах?
Истина, идея, мисъл или несбъднат блян?
От написаното дори и аз се слисах…
Защото... заприлича ми на спомен мой неизживян! 

Rygit