Във тези малки часове в нощта,
когато само с листа аз оставам,
уви – единствено сега така
на теб всецяло се отдавам.
Защо, когато тръпки ни полазваха,
някой с игла зашиваше устата ни?
Защо, когато залези залязваха,
една ръка ме хвана за ръката ми?
Защо се гледахме, а сякаш не се виждахме
в онези вечери на мнима самота?
Защо във сънищата тайно идвахме
да се разходим тук самички по брега? ...