Няма по-силна отрова от неизказаната любов!
Прогаряща всяка част от теб, неусетно завладяваща мислите ти!
Обърква съзнанието ти и те погубва с всеки изминал миг - ден след ден,
докато не загубиш и последната частица от същността си,
докато не разрушиш сградата обитавана от морала,
чувствата и емоциите живеещи в съседство с последните остатъци от сърцето ти,
изпочупено като стара непотребна ваза, стояща най-горе на рафта,
обсипана с прах и забравена от Бога.
Навярно бутната от някое пакостливо, невнимателно момче,
уболо се на някое от разпръснатите стъкла
и побягнало с все сили, стискайки в ръце сладкиша.
Да! Онзи същият сладкиш... Стоящ обаятелно на долния рафт. ...