И в поредната нощ безсънна
някак се престраших да ти звънна.
Дали мислиш за мене не зная,
но май е крайно време да осъзная,
че аз за тебе вече не съществувам
и нямам право да те атакувам.
Не мога да бъда господарка на твоите чувства,
не мога да върна денят, в който почувства
в студа - топлината, а в мрака видя светлината.
Причината за всичко това бях аз
и така ми се иска да изкрещя на глас:
"Да, вината за раздялата е само моя". ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up