Nov 21, 2007, 7:02 PM

Неизплакана от снощи 

  Poetry » Other
1151 0 24

Причинявам се с твоята болка,
значима в беззвездната вечер,
ще те чакам - не знам още колко,
ще съм тук, но и някак далече.

 


 

 

Прохождам с изболяни разстояния,
между себе си и твоята душа,
с приглушени от любов ридания
и с вечно неизсъхваща сълза.

 


 

 

Сбъдвам се, в очите ти заспивам,
влажна, неизплакана от снощи,
на топло - с мигли се завивам,
ще ме сънуваш още много нощи.

 


 

 

Преди да зазори, ще те събудя
с надежда по настъпващия ден,
тъгата ти от вчера ще прокудя,
ще я отнема, нека да е в мен.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??