Думи погубени,
там дълбоко в онова незнайно кътче стоят.
Тъй не изречени, тъй силни,
така невинни и страдащи,
думи погубени в едно незнайно,
скитащо, просещо сърце.
Очи, потънали в самотата на една тъга,
в тишината на една капчица сълза,
в мрачната картина на една отчаяна душа,
умиращи очи, невиждаши изгряващата усмихната луна.
Прости ей, любов,
че отново пред теб мълча. ...