pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
873 17004
Jun 11, 2022, 8:13 PM  

Неизвинено отсъствие 

  Poetry » Phylosophy
515 6 23

Пак ще ми пѝшете неизвинено отсъствие,

в оня бележник, който сам Господ разписва.

Плаче небето, сълзѝте плътта му разкъсват.

То като лудо над немите гробове плисва.

 

Вятърът брули сърцето - дървото черешово,

болката коренче пуска от всяка костилка.

Аз разпознавам вината, дори и предрешена,

нищо, че пред съвестта ми днес тя се умилква.

 

Няма ме... Орехов лист да ви сложа за жегата,

дето ще пърли след седмица дните на юни.

Споменът в мен е подкарал годините с гегата,

да ми покаже мига пропилян, нецелунат.

 

Колко ли пъти в сърцето спестени извираха

думи на обич, на почит и на благодарност.

Сякаш не знаех, че в снимките ви ще се взирам

със безпощадна и самовзривила ме ярост.

 

Знам, че смъртта ще настигне и мене с косата си

и като вас аз във стъпките ще се заслушвам.

Всичко прощават родителите на децата си.

Днес не дойдох... Но ще чакам в съня да ме гушнете...

 

11.06.2022

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много си права, Иржи, или поне ми се иска да е така в действителност. Сигурно съм имала прегрешения към баща си и майка си, докато бяха живи, децата винаги остават длъжници на своите родители. Но в такива дни тъгата ме надвива и пишейки, отпущам вентила на натрупаното напрежение. Дано не ми се сърдят, че рядко ходя на гроба им, Иржи!
  • Никога близките не пишат неизвинени отсъствия, Мария, защото ни разбират най- добре...Аз съм чувала, че и траурът в дрехите не трябва да е задължителен, той е в сърцето ни, но традиции...По всякакви теми умееш да пишеш много емоционално, но този стих наистина докосва дълбоко!...
  • Толкова много ми каза мълчаливата ти прегръдка, Наде! Благодаря ти!
  • Няколко пъти го прочетох, Марийче, писах, трих... Прегръщам те, без думи.
  • Ивон, надявам се близките ни да са на по- добро място! Дано не съм те натъжила много с това стихотворение, споделяйки и изживявайки моите чувства! 🌈
  • И като вас аз във стъпките ще се заслушвам...
    Стиска за гърлото...
  • Вчера следобед започнах да го пиша. Имам няколко стихотворения за Черешова задушница, но не успях да устоя на вътрешното желание и грабнах пак химикала. След като се изля, ми стана по-леко на душата. Едва ли е най-доброто от посветените на този повод, но какво пък - всяко си има право на съществуване! ☀️ Дано не съм те натъжила много, Росинка! 😘
  • Прекланям се пред таланта ти, Мари! Стиска за гърлото и дави творбата ти! Иска ни се още веднъж да ни прегърнат, още веднъж да чуем гласа им, да ги докоснем... Толкова силно ни се иска! Имам да наваксвам с четенето при теб! ❤
  • Изпращам ти прегръдка, Валюшка! ❤️
  • Амин, Марийка
  • Благодаря, че прочете и оцени по този начин, Пепи! Прегръщам те!
  • Прекрасен стих!
  • Благодаря, че наминахте и преляхте с благи думи паметта на моите родители, Светличка и Димо!
    Нека е спокойна неделята ви! 🌈
  • Бог да ги прости, преляла си ги с чувства и сълзици.😢
  • Колко много прегръдки получих от коментарите ви! Нинка, спокойна вечер ти желая!
  • Прегръщам те, Мари!
  • След като не можах да отида, ги навестих с това стихотворение... Знам, че са го усетили и са ме разбрали. Връзката ми с тях ще си остане неразривна! А написаното притъпи болката ми, Пепи.
    Прегръщам те, мила!
  • Колко много силни стихове днес са се родили от болката и обичта... Поклон пред паметта им и пред думите ти!
  • Денят наистина е тежък... За всички нас, защото всеки е загубил близки на сърцето му хора. Благодарна съм, че ме навестихте, прочетохте и коментирахте, Мини, Тони, Деа и Дани! Нека почиват в мир и покой тези, които обичаме, но вече не са сред нас!
  • Твоите чувства, Мария, преляха в мен. Не, че днес не съм преживяла за кой ли път липсата на своите близки... Но ти докосна струната в мен със стихотворението си. Прекрасно е, благодаря!
  • "болката коренче пуска от всяка костилка."...
    Мари!!!💕
  • Много чувства бушуват в стиха ти, Мария. Тежък е днешният ден.
  • Мария, този стих попи дълбоко в душата ми, всяка дума тежи като камък в сърцето, дори да заплача няма да е така болезнено, колкото да чета стиха, ще си го сложа в любими, а теб те прегръщам горещо!
Random works
: ??:??