Ней

За първи път когато аз те видях,
аз пламнах в първата любов!
В миг сведох поглед, да не те обидя,
почувствах аз природния ти зов!

Бе ранна пролет, вишните цъфтяха.
Не знам защо аз тука бях дошъл.
Но, странни погледи до мене долетяха,
и аз забравих, за живота зъл!

Бях млад, едва шестнадесет годишен.
Над устната си имах само мъх .
И от тогава в любов за въздишах,
от пристъпа и аз изгубих дъх!

Стори ми се,че си една русалка,
дошла от своита приказна страна,
Не си откъсвах погледа  за малко
и аз така до края останах.

И в сънищата  си не бях аз виждал,
по хубаво създание в света,
по хубава мечта не бях съзиждал,
за мене ти  стана център на света!

О, припознах те аз и за въздишах,
обхванат бях от някаква тъга,
света ми се видя, без теб, излишен,
за теб  тъгувам даже и сега!

Тогава тъжен мълком ви оставих,
със остра болка в младото сърце,
и в мъката любовна се удавих,
почувствах вече , че на съм дете!

И често аз към тебе се обръщах,
прощален поглед  исках да ти дам.
 И днеска  щом, към този миг се връщам,
аз мислех, че ще те изгубя там!

Че друг път няма да те видя вече,
че туй за мене ще остане  в този миг,
че  винаги ще си останеш от мене далече,
но този миг, за мен ще е велик!

Със кръшен смях,край мене отлетяхте,
и аз останах тука вцепенен.
Очите ти за миг при мене спряха,
и аз разбрах, че ти ще си със мен!
  1950г