Jul 5, 2017, 5:55 PM

Нежен и невинен грях 

  Poetry » Other
1179 3 11

Облак раздърпан, полегнал на хълбок,

галеше върха на планината.

Толкова ниско прилегнал е възнак!

Рошеше листата на дървесата.

Вятърът дискретно шумолеше.

Любовна песен на върха редеше.

Облак и връх плавно танцуваха..

Да се слеят в едно силно жадуваха.

Коя бях аз? Мушица жалка,

загледана във тоз спектакъл!

Прехласната! Душица малка,

този миг дори не чакала!

И аз възторжено въздъхнах!

Сърцето си разтупкано прегърнах

и мислено си пожелах

един подобен, нежен и невинен грях.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Успехът зависи от това, дали ви е харесало стихото, дали сте го подкрепили.... А аз просто дадох воля на една емоция, родена от видяна и асоциирана картина.
  • Много образно и нежно, Марго! Успех!
  • Не, мила. Така го почувстсвах. Така се изля.
  • Красиво пейзажно стихотворение си "нарисувала" с думи, Марги! Поздравления!
    Специален ефект ли си търсила с размяната на местата на римите в стихотворението?
    Започваш с "кръстосана", после " съседна" и после пак "кръстосана" и завършваш със "съседна".
  • Благодаря ти Роби. Заобиколени сме с такава невинна нежност, а не я забелязваме.
  • Браво, Маргарита!...С няколко щриха си нарисувала прекрасна картина!...
  • Благодаря ви мили мои Велин, Васи, Вили и Стойчо. Поводът беше едно пътуване преди 2 дни до едно планинско селце. Косарка се казва. Видях този дрипав облак да се отърква във върховете на дърветта... Беше приказно!
  • Съпреживяно!
  • Марги, много ми хареса
    Браво!!!
  • Успех!
  • Ами и аз ти го пожелавам тогава! И успех ти пожелавам!
Random works
: ??:??