Нежен зов
Изстинала от влагата земя,
затоплена от сутрешно сияние -
обсипана от плахото страдание
на изоставена душа...
Мъглата е потънала в лъчи,
изпращащи лъжовна топлина
с невиждана греховна светлина,
навяваща щастлива самота.
Избягала от страшната картина -
в измислен свят на суета,
покрила с длани своите очи, ...