От пръстите на летния си ден
вълни от светлостишия да взема,
да очертая с морски дъх солен
по пясъците нежната дилема.
Да бъда ли сълза от цветен смях,
със капките, полепнали по тебе,
с небе от моя слънчев свят,
във който беше някога във мене.
Да бъда ли илюзия за бряг,
във който да осъмна по-щастлива?
И стъпката на твоя топъл праг
с една надежда, че съм нужна... ...