Нежна Любов
еddie (Ивайло Яков) & Белоснежka
Видя ли искрата? Не бе от огнището –
в очите... под нощната черна качулка,
как зимата грейва сякаш от нищото –
преродена във бяла трептяща светулка...
Онази искрица... аз с устни запалих...
превърнах очите ти в пламъци ярки
и въгленче нежност в сърцето запазих,
то с блясък да грее във нощите жарки...
Усети ли пламък? Не бе от камината –
в очите ми – онзи жарък светлик,
погалил целувката хладна на зимата,
откраднал живец в белоснежния миг...
Този пламък жаравен по кожата пари...
изгарят ръцете, със твоите сплетени,
две сърца се целуват и лумват пожари,
две души се докосват – влюбени, песенни!
А странният пукот? Не беше от съчките!
Сърцето просъсква от въглена нов!
Капчуците плачат, сгряти от крачките
към прегръдка на нежна изгряла Любов!
Тази обич е светла усмивка във дните –
озарява ни с ласки – лъч сътворен...
по-гореща от огън, звезда сред звездите –
най-вълшебното чувство за теб и за мен!
февруари, 2007г.
© Гергана Шутева All rights reserved.