Небрежна, нарочно, да погледна
тя знае, че една е
Уверено върви а дълбоко в нея..
а навън имунитет към чар от хаос..
Една дори сама в безцветен свят
контур в дрехи черни на лицето и бяло
грее от далеч докато изчезне зад сграда
до там само чакам да видя
и с това нежно ще ме накаже
...да не я видя..
Да видиш ти замръзналото и лице.. божествено красиво
висулки от черен лед на кичурите и по снежните и скули ...