Искам да съм някъде другаде. Със тебе.
Искам да съм ти истински потребна.
Искам във кръвта мъка да не тича
и накрай света все да те обичам.
Моля се за теб – да напуснеш мрака.
Моля се с копнеж плах да те дочакам.
Моля се за нас като за последно
и дано сърцето ми те познае, бедното.
Вярвам - имаш път, имам си пътека.
Вярвам, че звездата си сам гаси човека.
Вярвам любовта в мене ще остане
и ще ме боли като нежна рана.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Всеки има Път! Много нежно стихотворение!