С премяна от нежност самодива съм бяла,
с венец от звезди в косите коприна,
в очите блести вселената цяла,
росата следнощна нозете ми мие.
И боса танцувам по росни поляни,
на утрото първи ме галят лъчите
и впива се в кожата на пролет ухание,
от сънища стават реалност мечтите.
И нямам умора, коктейли от вятър
на глътки живителни пия и с него
се сливам, политам там някъде,
в простора далечен да стигна небето. ...