Облечена във свойта дълговечност,
в безумна припряност не препуска...
Флуидна и лека като течност,
у желан унес се разлива и отпуска.
Времето през пръстите се стича,
а усмивката и - все тъй нехайна,
живота си на дните не обрича
и рее се безвремева, потайна.
На тщеславието се тя надсмива,
във Всеобхватното бленувано гори...
Свят на разум и материя затрива,
алогична, мракобесница почти.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up