Това било при теб –
страхът!
Страхът, че се променяме!
И той ти пречи, не дъждът -
да долетиш при мене!
Това било е –
слабостта!
Че няма чувства вечни!
И любовта, и радостта
изглежда са обречени!
Това било е –
предпазлив!
И вкопчен във мига си!
Дотолкова си колеблив -
не тръгваш от дома си!
И, тъй като не зная как
страха ти да разсея,
не се кълна любов до век
душите да владее,
самата аз не зная как,
но пò от теб съм силна,
ще чакам векове наред -
дано да ти премине!
Дано се увериш, че май
не ни е нужна вечност!
Не искаме “любов безкрай”,
а мигове от нежност.
Публикувано в e-lit.info сайт за литература октоври 2013
© Павлина Гатева All rights reserved.