Mar 26, 2020, 2:00 PM

Достойнство 

  Poetry » Love
538 0 0

Ще те помня аз... Теб обичам...

Както розата иска дъжд...

Красотата дар от Бога наричам –

теб – вълшебството за влюбения мъж.

 

Но навън е мраз, студено,

цвете в туй време не вирее

и сърце от теб е наранено,

но не плаче... продължава да си пее...

 

От теб не усети то милувка,

романтиката е някъде далеч от мен,

както без звезди, луна нощувка

и аз ударен съм, но никога сломен!

© Георги All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??