Jan 28, 2012, 1:00 PM

Нежност 

  Poetry » Love
735 0 2

Вплитаме ръце в ръце,

целуваме се с устни жадни,

тупти сърце в сърце -

кърви от ударите безпощадни.

 

Няма думи по-красиви

от тези, що изричаш,

нежността ти вдъхва нови сили,

че винаги така ще ме обичаш.

 

Бих запазил аз момента,

времето бих спрял сега,

но съдбата ни е диригента

тя дава и отнема пак мига.

 

И тъй с нежности и ласки

отминават нашите дни,

живеем без преструвки и без маски,

забравили за болки и тъги.

 

Вплели пак ръце в ръце,

спомняме си с нежност за тогава,

когато биеше сърце в сърце,

а любовта ни все същата остава.

 

                                                    О’ Донован

© Пламен Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Бих запазил аз момента,
    времето бих спрял сега,
    но съдбата ни е диригента
    тя дава и отнема пак мига.- Е, много хубаво си го казал!Да можехме да спираме момента.
  • Nejen i krasiv lyuboven stih!
Random works
: ??:??