Вдишваш и дълго дъх задържаш
в опит уханието ù да уловиш
и за ново вдишване не бързаш,
опиянен си, трескаво се ти дивиш.
Умът ти замъглен е, не разбира,
как възможно е за Бога тя,
в аромата си опияняващ да събира
сезони, чувства, спомени, цветя.
Гледаш я и поглед не откъсваш
как ли би могъл да сториш ти това,
ами ако е видение и го прекъснеш,
защото да премигнеш си имал глупостта. ...