"Как искам моят стих да бъде прост,
съвсем обикновен! Като тревата..."
Дамян Дамянов
О, нека моят стих да бъде къс...
но нужен! Като насъщен хляб;
като малък, блестящ водопад;
като въздухът, който навред
носи своя дъх; като вярата,
надеждата и любовта. И като Жената!
И да се превърне в Свобода!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up