Нека бъдем с теб едно утро -
тъй красиво, със весели хвърчила.
Нека, нека полетим с теб на небето,
прегърнали надеждите, приспали мечтите в своята зора.
Нека още не тръгнем, да заглушеем
за звъна на камбана от една раздяла.
Нека копнежно с теб се прегърнем,
чувайки шепота от сърце - раздиращата ни тъга.
Толкова далеч е нашето утро,
сърца завили сме в черната пеленка.
Усмивката за тъгата толкова ненужно,
един цвят е тъй, който ми е нужен, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up