Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
Sep 12, 2008, 1:28 AM

Нека да не ходим никъде?!... 

  Poetry » Love
813 0 22

*          *          *

 

Приклекнала на малката тераса

във ъгъла присвита под звездите,

чертите са извити до гримаса

във опита, да спрат сълзите...

Хладна нощ - омразно тиха,

цигарата затопля ти пръстИте.

Луната гледа и ти се усмихва,

чака разказът ти за мечтите ти...

Да! Да дойда, да те взема - обещах!...

Часът отдавна бе отминал,

в минутите на яд и... страх,

една надежда сякаш си замина...

Сълзата се търкулна по ръката ти,

отрони се от хладната ти буза,

парна, като лъч душата ти,

попивайки във новата ти блуза...

Но... ето, че се върнах скъпа,

не бе вината моя - закъснях,

оказах се на трафика във пъпа,

едва не съжалих, че... обещах...

Не се сърди, аз бързах да се върна,

за да се загубя във очите ти,

ела, и дай да те прегърна...

Какво ще кажеш, да не ходим никъде?!...

 

 

Да останем  двама...

Тука! Под звездите?!....

 

*          *           *

© Валентин Желязков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??