Нека ме боли...
Наранена съм от доста време
и боли ме често само като дишам.
Усещам, че дъхът ми спира,
и вътрешно болката напира и напира...
Боли ме от думите тежки.
Не не ги заслужих, зная това.
Но има хора, които не разбират.
Не, не ме разбират те.
Обвиниха ме, че не съм обичала.
Обвиниха ме,че зла съм била.
Обвиниха ме в магьосничество дори.
Но не, не е вярно това!
Аз вярвам! Вярвам, че има някой.
Някой на другия свят.
И колкото и да не вярват другите,
аз вярвам и изпитвам страх.
Страхът в мен не е от заплахи.
От думи празни или мисли гадни.
Страхувам се от вярата, която нося в мен.
Нося я в живота си неподреден.
Страхувам се от обичта си силна,
с която водим война всеки ден.
Страхувам се, че приказките празни
и мислите на хора, толкова за мене странни -
започнаха да надделяват и превръщат,
миг подир миг, живота ми във Ад.
Боли, боли ме много, ДА.
Няма смисъл да го крия това.
Но вярвам, че силата Висша -
ще реши проблемите ми сега.
И нека, нека ме винят!!!
За обичта си - да, виновна съм, обичам.
За мислите си тъй - открити.
И за истините скрити, та от мене открити.
Виновна съм и ме боли.
Боли, че позволих животът ми да се съсипе.
Боли, че думи тежки чух.
Боли ме силно, много силно отляво.
Да, тук, отляво, боли, разбери.
Но колкото и нетърпима,
колкото и силна да е тя -
зная, до последно ще се боря за душевна свобода.
И няма лесно аз да се предам.
До смърт да е, ще продължа!
А когато болката ме победи,
зная, че печеливша ще съм Аз!
Болката е нетърпима и сега дори,
но нека, нека ме боли.
Нека ме боли и ми напомня
за идващите тъй - прекрасни дни!!!
Анна Хубенова Соколова - 31.12.2010 г.
© Мим Миме All rights reserved.