Нека само от красота ме боли -
искам с мен тя да бъде жестока.
Прободени мигове с къси игли
тънат в мрака на призрачен вопъл.
Ако смисълът носи обичане,
обичта пък е временна спойка,
значи няма я грозната истина(!)
от морета втечнила се болка.
Но изплувах ги - всички - без лодка.
Луната невинно крои ни мечти.
Нека с мен тя да бъде жестока!
Нека само от красота ме боли...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up