Нека се срещнем -

там, под върха,

да протегнем ръце,

да се докоснем…

Да доплуват мечтите ни

до брега, да седнат,

в пясъка нозе да заровят

и нас да прегърнат.

Прегърни ме и ти

и бъди

туй, което ти и аз

сме мечтали.

И нека, недокосвана,

нежността

не се отдръпне,

нека топлината

не замръзне,

брулена от вятъра…

Притисни ме до себе си

и дари

дъх на нежност

и спокойствие!

Отпивай малко –

глътка по глътка –

усети ме такава ,

каквато съм

и каквато винаги ще бъда!

Нека се срещнем - 

там, под върха. 

Ела!

Остани!

Не си отивай!

След залеза винаги идва изгрев –

нека заедно 

се усмихнем на слънцето

и после –

ръка във ръка - 

да преминем  под дъгата!

Нека се срещнем -

там, под върха;

ела и виж –

хоризонтът ни чака!

03.04.2009 г. , гр. Велико Търново