Нека спрем до тук Изгаряща игра Ръка за ръка, с теб вървим, Леко над града С теб сега можем да решим Да се обичаме ли Или веднага да се разделим? От всичко уморени, В тъгата си заедно да заспим. Не ми давай своя тон, Имам в сърцето микрофон И на него аз ще запея. Аз, в песента си с теб,разбрах: Да пея на плейбек е грях И сега отказвам се от нея. Мила, Нека спрем дотук. Ти искаш всичко. Ти искаш някой друг. Мила, Нека спрем с това, Ти искаш да бъдеш Главната в тази игра. Улисана в песента, Ти започваш бързо да крещиш, Но не се разбра, Дали вярна можеш да стоиш Без бисове и лъжи. Дори стиха не можеш да продължиш, Но все пак искаш ли В тъгата ми да легнеш да спиш? Не ми давай своя тон, Имам в сърцето микрофон И на него аз ще запея. Аз в песента си с теб разбрах:
Да пея на плейбек е грях И сега отказвам се от нея. Не казвай, че съм виновен, Не казвай, че грешно пея аз. Не ме дръж отговорен За всичко това, за нас. Не казвай, че си права, Не продължавай сама с този звук. Животът ни продължав ...