Apr 8, 2010, 9:39 PM

Нека сълзите догонят те 

  Poetry
581 0 0
Остави ме, със сълзи да поцелувам самотата.
Нека залезите – вечни и злочести, гният в мен –
преглътналата сълзите на своите надежди,
на гладуване обреклата своите копнежи.
Остави ме, в болка да послушам тишината.
И нека гласа ù за миг да чуя поне.
Така уютно е в студеното когато
гориш, а после бълваш студ от мраз обзет.
Но остави ме, моля те... да потъгувам тайно.
Нека хладно тъмното сега повзира се във мен –
побелялата в снега от шепоти на тишината
и бродещата сред безсмислието на нещата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Random works
: ??:??