Звъни се! Трябва да отворя!
Но всъщност, не, аз зная кой звъни.
Мълчете, никой тук да не говори,
ще чака малко и ще тръгне може би.
Хей, тихо, мъко, не плачи, тя ще те чуе.
Не сме я канили и нека си върви.
Страдание, не се подсмивай хитро!
Ако я искаш, тичай и ù отвори.
Щом влезе, няма да си тръгне.
Да я изгоня също нямам власт.
Надявам се на друга нечия врата да звънне.
Да се откаже да остане с нас.
Върви си, Самота, не сме си вкъщи...
Завесите от тъмната тъга дори ще спусна.
Направих всичко, ала черната врата изскърца...
Какво направи ти, Любов?! Защо я пусна!!!
© Елена Елена All rights reserved.