НЕКАЗАНИ ДУМИ
Обичам те.
Но нито с поглед,
нито с дума
да разбереш това
ти дадох повод аз.
Признанието
в себе си
дълбоко скривах
и никога
не казах го на глас.
Обичам те.
И все тъй - мълчаливо -
и сама не зная
докога.
Избухват като пламък
думите във мене
и - неизречени -
умират
под ледения дъх
на гордостта.
Обичам те.
Сърцето ми
от векове
го знае.
Знае -
но мълчи.
А твоето сърце -
нехае.
© Мария Костова All rights reserved.