Животът ни е посока без име,
която винаги се случва грешна,
по стъпките ù влачим се безименни
и ние, и ние самите безнадеждни.
И търсим нещо - знаем ли какво?
Вятър в клоните се губи и намира,
а ние продължаваме безспирно
да се лутаме без цел из лабиринта.
Преминават, дните ни прахосани.
И влакове (алегорията е стара)
подминават нашите перонни гари
и с насмешка колелата им протракват. ...