Не се мъчи, не ме кани да вляза,
учтивост хладна не ми топли сетивата.
Или пусни ме - нищо че съм рана,
или тръшни завинаги вратата.
Не се мъчи, недей ми има вяра,
не ми оставяй никаква надежда -
дадеш ли ми ръката си отново,
ще се окажем двама във кафеза.
И уж те има, само да ми даваш
по зрънце-две, тъй колкото да пея...
Не се мъчи, недей да ми прощаваш -
аз пак ще сбъркам, друго не умея. ...