Вървя из града. Безмълвно се питам:
"Защо ми е някак нелятно сега?"
И мислите дръзко излизат от ритъм,
и бавно замръква у мене тъга.
Безгрижните хора се смеят приятно.
Градът е тъй млад и на всичко готов,
а пулсът ми днес галопира нелятно
и чувствата падат във някакъв ров.
Потапям се в август, без звук, многократно.
Безжалостно зной от небето вали.
Аз зъзна от студ примирено, нелятно
и някъде в мене дълбоко боли. ...