НеЛЮБВНА ПЕСЕН
Росица Чакърова
Ех, сладка мъко... Крива, дива драко,
издънко шумна, плевеле досаден...
Зелен си... И да вържеш век те чакам,
а колко гладен си и колко много жаден!...
И колко мило дращиш и закачаш,
как пускаш кръв и късаш светове,
как никога не идваш и не значиш,
как яздиш полудели ветрове.
Защо ли аз съм глупавата свише,
която трудността ти да сънува?
Която може всякак да те пише
и всякак без резерва да целува?
Навярно трябват простички причини
и няколко големи между тях.
Сипи поезия. До горе! Ще ми мине
щом пийна две големи чаши грях...
Ще ме обидиш – лед не ти поръчах!
Защото айсбергът отляво (тъкмо там!)
от слаби питиета става злъчен
и... предпочита да плати... От срам.
От срам, че още враните го кацат,
че само след лавини оживява,
че мрази лятото и тъй, и тъй нататък...
И че една, едничка зима му остава.
Шумен, 16/09/2017 00:18
© Rositsa Chakarova All rights reserved.