Пак облаци са сграбчили небето
и призрачно обгръщат океана,
душата търси светлата пътека,
но все я няма нея, все я няма.
И ето, кораб! Бели са платната,
а флагът му блести от светлина,
сърцето скочи, с радост от душата
и мигом Любовта го разпозна!
© любимка All rights reserved.