бялатишина
136 124
May 24, 2017, 4:06 PM

Неми и глухи 

  Poetry » Love
1087 3 3

Какво ли си мисля за тебе, не зная и аз. 
След толкова време, изтекло подобно на пясък. 
След много секунди от режещи ситни стъкла
и нощи, които претръпват от мъка и крясък. 

След много години, в които не знаех за теб,
но търсех в сърцето си някакъв знак за надежда... 
Какво ли си мисля за твоите нежни ръце, 
които съдбата ми сплитат от шарена прежда?... 

Далече си сякаш, но аз те усещам безгласно 
как тихо пристъпваш по тънкия път между нас. 
Красиво и тежко, омайно, безкрайно и страшно 
изричаме поздрав, с пресипнал от чакане глас. 

И с друга природа докосвам у теб нещо друго. 
Не зная какво съм. Не зная какво си и ти. 
Навярно родиха се мисли, но аз не ги чувам. 
Сърцето говори и всяка от тях заглуши. 

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??