Лежа си сам в огромното легло
в непрогледна тъмнина, очите търсят само теб,
ръцете ми протегнати желаят да се слеем във едно,
да те прегърна и от радост да заплача като мъничко дете.
Мислите ми реят се високо,
а аз опитвам да ги стигна, но уви,
къде си ти, момиче синеоко,
ела и погледни ме с тези синички звезди.
Със теб съм! Да! Зная аз това,
че ти си тъй далече, тъй желана синева,
напук на всичките слепци за твойта красота
ще те накарам да се чувстваш като истинска жена. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up