Apr 20, 2018, 10:50 PM

Ненадейни трепети 

  Poetry
546 0 3

В черупките на ненадейни трепети

сте носили най-крехките вини.

Опазили сте хилядите шепоти

от разговори в непорочни дни.

 

Били ли са дърветата свидетели

 на оня тъжен, нереален мъж,

със който сте вървели и са светили

подметките ви в плачещия дъжд?

 

Но само мокра роза на прозореца

 напомняла е,че навън вали.

Страстта ви се е смеела със сто лица

и лъжела, че няма да боли..

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??