В разкъсани минути те познах
и разпилях последните илюзии.
Разтеклото се време ме помля –
останаха сълзите ми по бузите.
Живях наужким дни като насън,
които не предлагаха начало.
А пътят ми, постлан със калдаръм,
разголваше на истините бялото.
В цветята виждах хищните очи
на своето загубено доверие.
Измъквам се полека, но боли.
Боли да търсиш нещо ненамерено.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up