НЕНАПИСАНА ИСТОРИЯ С ТРОМПЕТ
Отмина лятото – с жестока жътва,
изгубих много – страшно ме болеше.
И колко тонове тъга преглътнах.
Дали платих за всичките си грешки?
Насън крещя, ала мълча наяве,
гласът ми става тънък, тих и крехък.
Изчетох куп безсмислени обяви,
но никой не предлагаше утеха,
добричка дума, длан или огнище,
прашинка обич – само да ме стопли.
Сред пустошта си не намирам нищо, ...