Листът е чист и търпеливо чака.
Ще потърпи нощта пред мен.
Имам време да напиша всичко
за всеки изминал ден.
Думите, накацали на листа,
сгушват се и търсят топлина.
Като премръзнали невръстни птици
се опитват да летят.
Чувствата на градуси под нулата,
търсят пламъците на нощта.
Няма те... и толкова е пусто...
Пред мен стоят моливът и листа.
Будилникът с наивното си тракане
претъпкан е от часове.
И болка от едно очакване
изтрива всички редове.