Провокирано от картината "Утро... Ноември... Тишина" на isd (ИгорСД)
Обичам късното безмълвие на есента,
когато листи не треперят от вятъра,
а дърветата, прислонили се във картина,
съзерцават своята голота.
В сенките на безлюден пейзаж,
зрели, плодовете гният в шумата.
Любовница съм на Листопада –
тихо под него съм се скрила.
Докосвам с пръстите на мъглата,
да ме запомниш млада и дръзка.
Скрита в голите клони на съдбата, ...