От много време насам ми се иска да крещя!
Ей, така, от сърце. С цяло гърло.
Не искам да бъда умна, интелигентна и забавна.
Не искам да правя добро впечатление.
Не искам да се съобразявам с мнението на „харесващите” ме.
Не искам никой да ми се възхищава.
Не искам никой да ме проектира според собствените си представи за желаност.
Не искам претенциите на някого да ме притежава да бъдат повече от възможностите му да ме разбира.
Не искам възможността да съществувам в пространството да бъде право пропорционално на фиксираните надежди на някого и представите му каква би трябвало да бъда.
Аз съм просто една жена.
Нормална.
Безутешно истинска и искрена. ...