сърце със пастата за зъби се измило
не било паста 'баче то
и кръст в себе си забило
мислело, че броди
спохождано от сянката на гарвани в ято
бездимен дим се гмурнал във реката
вратата припаднала, ненужна тя била
издигнала се пара от съдба,
а стената би по-добре се справила с това сега
ненужно тяло и ненужни очи
ненужни ръце, ненужни думи
излишна съдба, излишна душа ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up